На 18 юли 2026 г. в „Дом на учения“, БАН, в София се проведе медицинската конференция „Стратегии за здрав, силен и ефективен ум“, организирана от Фондация „Красив ум“. Събитието срещна учени, преподаватели, медицински специалисти, педагози и хора с интерес към психичното здраве и развитието на човешкия потенциал. Мисията на фондацията е да подкрепя психичното здраве, личностното развитие и изграждането на по-свързани и устойчиви общности. Чрез научно-приложни подходи, обучения и социални инициативи тя насърчава по-ясното мислене, концентрацията, саморегулацията и устойчивостта при стрес. Целта е съвременните знания от невронауките и психологията да не остават само теория, а да се превръщат в практически стратегии за
по-качествен личен и професионален живот.
Конференцията започна с лекцията на проф. д-р Любка Танчева от Института по невробиология при БАН – „Пресъздай своя нов ум – идентичност, мотивация, цели“. В нея умът беше представен като „диригент“ на менталните функции и вътрешен модел, който насочва поведението и избора ни. Акцентът падна върху невропластичността – способността на мозъка да изгражда и укрепва нови невронни пътища чрез повторение. Според проф. Танчева първите минути след събуждането са особено подходящи за тишина, самоосъзнаване и определяне на посоката на деня. Практическата сутрешна рутина включва утвърждения, записване на мисли и важни цели, кратко вдъхновяващо четиво и благодарност. Финалното послание беше човек да разпознае и развие своето „друго амплоа“ – талант, роля или призвание, което досега е останало неизразено.
Проф. д-р Рени Калфин, също от Института по невробиология при БАН, постави въпроса „Стресът – враг или съюзник?“. Стресът беше разгледан като естествен адаптационен механизъм, чийто ефект зависи не само от събитието, а и от начина, по който мозъкът го оценява. Краткотрайният положителен стрес може да мобилизира силите и да повиши ефективността, докато продължителното напрежение изтощава организма и увеличава риска от здравословни проблеми. Сред полезните средства за възстановяване бяха посочени престоят сред природата, смисленото пътуване, градинарството, културните преживявания и смехът. Социалната подкрепа, чувството за смисъл, ценностите, приносът и любовта също изграждат устойчивост. Затова целта не е невъзможният живот без стрес, а способността да се адаптираме и възстановяваме.
Във втората си лекция – „Управление на стреса: фокус, сън и движение“ – проф. д-р Любка Танчева насочи вниманието към информационното претоварване. Ако още със събуждането поемем поток от новини, социални мрежи и служебни задачи, задаваме неблагоприятен емоционален и биохимичен фон за целия ден. Многобройните бързи стимули носят кратки допаминови награди, фрагментират вниманието, повишават кортизола и претоварват префронталната кора. Като противодействие бяха предложени ясни дневни цели, вътрешен разговор, опростяване на задачите и разделяне на голямата работа на малки стъпки. Сънят подпомага вътрешното подреждане и глимфатичното прочистване на мозъка, а движението стимулира BDNF – фактор, важен за мозъчната пластичност.
Д-р Светлана Винцянова от БДУ „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас представи лекция на тема: „Рекреацията като невробиологична стратегия за превенция на хроничния стрес, който е невротоксинът на 21 век“. Рекреацията в нейната активна и пасивна форма може да предотврати бърнаута или професионалното прегаряне. Ежедневните мисли и навици структурно променят мозъка, а информационният шум и хроничното напрежение имат висока физиологична цена. Истинската рекреация е целенасочено физическо, психическо, когнитивно и емоционално възстановяване. Пасивната ѝ форма включва сън, тишина, релаксация, молитва, медитация и самовглъбяване, а активната – движение, спорт, творчество и общуване. Безцелното стоене пред екран е по-скоро псевдорекреация, защото продължава да натоварва мозъка. Препоръката е всеки ден да се отделя време както за
спокойна, така и за активна почивка.
Темата беше продължена с практическата „Карта на времето и рекреационен профил“. Под ръководството на д-р Винцянова участниците разпределиха времето си между сън, работа, телефон и социални мрежи, семейство и лична почивка. Така те можеха да сравнят заявените си ценности с реалното ежедневие, да открият пренебрегваните области и да разпознаят навиците, които им пречат. Последвалото групово упражнение „Концепция за най-ефективната рекреация“ събра различни образи на пълноценната почивка – гора, море, планина, книга, хамак, творчество, игри, кино, общуване с близки и животни, молитва и размисъл. Разговорът показа, че активната почивка може да измори тялото, но да освободи ума, а най-доброто възстановяване често съчетава движение, тишина, нови преживявания и човешка близост.
Доц. д-р Стела Драгоманова от Факултета по фармация на Медицински университет – Варна разгледа „Фармакологичната защита на ума и паметта“. Тя представи паметта като процес на възприемане, съхраняване и извличане на информация и предупреди, че сънят, стресът и начинът на живот са по-важни от безконтролния прием на добавки. Хроничният стрес, недоспиването, алкохолът и прекомерният кофеин пречат на създаването и извличането на паметови следи. Билки, витамини, минерали, омега-3, аминокиселини и холинови прекурсори могат да бъдат полезни при дефицит или конкретно състояние, но не правят здравия човек по-умен и не заместват пълноценното хранене, движението и почивката. При оплаквания от паметта първо трябва да се търсят обратими причини – стрес, недоспиване, дефицити, депресия или нежелани лекарствени реакции.
Финалният модул – „Неврогимнастика и приложна невробиология“, представен от Ники и Йорданка Цветанови от издателство „Мама знае“, превърна научните идеи в движение и игра. Неврогимнастиката съчетава нетипични движения, координация на двете ръце, пресичане на средната линия на тялото и ритъм. Тези задачи стимулират общуването между мозъчните полукълба, вниманието, фината моторика и невропластичността. Ритъмът и метрономът синхронизират слуховите и моторните зони и могат да подпомогнат четенето, речта и двигателната точност. Методът намира приложение при деца и възрастни, включително при езикови затруднения, дислексия, когнитивен спад и възстановяване след инсулт. Дискусията открои и важна бъдеща задача – резултатите да бъдат измервани количествено и упражненията да се изпитват системно в реална учебна среда.
Общото послание на конференцията беше ясно: здравият и ефективен ум не се изгражда с еднократно усилие или „чудодейно“ средство. Той е резултат от всекидневни избори – осъзната посока, разумно отношение към стреса, достатъчен сън и движение, истинска рекреация, критичен подход към добавките и постоянна грижа за вниманието. Събитието показа стойността на срещата между науката и практиката и създаде основа за бъдещи обучения, партньорства и инициативи на Фондация „Красив ум“ в подкрепа на психичното здраве и човешката устойчивост.